Този сайт използва 'бисквитки' (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Не разкриваме събраната информация на трети страни. Използвайки сайта, вие се съгласявате с това. Можете да научите повече за това как и защо използваме бисквитки (cookies) тук.
Весел, гъделичкащ смях, Маргарит Минков - част 2 /твърди корици/

Удоволствие, радост и светлина ни заливат от приказките на Маргарит Минков. Това е съвременна литература, написана на разбираем език, с уважение към детската душевност.


Веселите истории са изпълнени с игрословици, шеги и закачки и в тях участват Следобедният сън, котешката сянка Прескочиполянка, Случайният шаран, Кокошката, която снесла шарен бонбон, Облачното човече, Колекционерът на усмивки, куклата Повече Не Мога и шареното цвете Добро Настроение, Лъжеиграчът, Такивамити Работи, Кучето Което Свиреше На Акордеон, китове, котарачета, кенгура, чайки, вятърът и Невидимото човече и Мишката, на която й дошла една мишъл.


Маргарит Минков беше драматург и поет и в приказките му има много поезия. Те са забава и наслада, с дискретно внушен морал - каквито трябва да бъдат истинските приказки. Преди години в анонимния конкурс сред българските писатели за оригинална авторска приказка, Маргарит спечели Андерсенова награда. Представени в 'Лека нощ, деца' на БНТ, приказките станаха популярни сред децата, а екранизациите им в по-ново време бяха излъчени от европейски телевизии.


Из 'Безкрайна приказка':

/.../

Художникът стои в градината си и рисува ябълково дърво, а под него три негърчета. Плачът на змея тресе десетата земя, нарисуваните сини ябълки падат от дървото и сините негърчета ги изхрупкват. Тогава художникът ги рисува отново, но пак падат и негърчетата пак ги изхрупкват. Тогава художникът се разтревожва и гледа тревожно към улицата как хората вървят и викат:

- Как пък се родихме в тази десета земя, ами не се родихме в единадесетата, там нито змей се чува, нито нищо!

Няколко пъти художникът рисува ябълките и те все падат, и негърчетата му казват:

- Молим те, нарисувай, молим те, още едно негърче, защото трите не можем да смогнем! Издуха ни се коремчетата, молим те!

И художникът рисува още едно негърче, обаче боичката му се свършва. 


/.../

С това може да започне приказката, но може да започне и с друго. Може да започне с обаждането, което направи художникът на змея по телефона.


/.../ 

- Ало? – пита художникът. – Защо плачеш?

- Ало – отговаря змеят. – Защото ме набеждават, че съм крал ябълки и никой не ме поздравява по улицата и не ме пита „Как си?” А аз не обичам ябълки, обичам чай със сирене и кашкавал.

- Ало – съчувства му художникът. – Разбира се, че всеки възпитан змей закусва чай със сирене и кашкавал.

- Затова плача – казва змеят и по телефона се чува как сълзите му правят „Цамбук, цамбук” в морето.

- Цамбук, цамбук, тарамбук! – вика тъжно художникът. – Ако спреш да плачеш, ще те нарисувам!

- Така ли? Много се радвам! Веднага спирам! – усмихва се змеят по телефона.

И наистина веднага спира. А художникът взима зелената си боичка и рисува до четирите негърчета един весел зелен змей. След това изпраща картината на змея. Ето с това може да започне приказката – как змеят поставя картината на стената и колко се радва като я гледа.

С това може да започне и да не завърши, защото тя е една безкрайна приказка.'


Из 'Вкус на щурец':

Малки ли са капките роса,

щом се слънцето във тях оглежда?

Малки ли са малките деца

тъй - защото мънички изглеждат?

Малки ли са песните-игралки,

щом сърцата ни във тях звучат?

А пътеките дали са малки,

ако тръгваме по тях на път?'


Страници: 126

Корици: твърди

Напишете отзив

Please login or register to review

Весел, гъделичкащ смях, Маргарит Минков - част 2 /твърди корици/

  • Код на продукта: 9786191863235
  • Наличност: В наличност
  • 25,00 лв.
  • Без данък: 25,00 лв.

Етикети: приказки