Откъси:
 
'Пътувахме на стоп за Лисабон и ни взе един пикап. Беше бавно, но отиваха чак дотам и бяхме доволни. Не знам защо от хилядите стоп-отсечки, които съм изминала, тази ми е най-любимата. Хората бяха рибари - дребни, слаби и мургави. Ние не говорехме португалски и почти нищо не си казахме през целия път, но те имаха благородното и тържествено излъчване на бедни южни хора, каквото никой друг не притежава. По едно време стана тъмно, после студено и без нищо да кажем, те ни завиха с една чиста, твърда черга, която миришеше на море и солена риба. Пристигането беше неочаквано, минахме по един мост и се почувствахме като в Латинска Америка, неясно защо. После се разделихме. Нищо особено, но тъмнината на пикапа, сериозните лица на мъжете и рибарската миризма са ми толкова скъп спомен, че не мога да не посветя книгата на тези португалски рибари, защото в сърцето на всеки град не са забележителностите и представителните сгради в центъра, а светлината, шумовете, цветовете, миризмите, детайлите - това, което изтъркано наричаме 'атмосфера'. А дишаме от тази атмосфера благодарение на жителите на града, които я създават и те обгръщат с нея, като си мислят, че просто те пазят от студа.'
 

'В този град* оставаш с усещането, че си в центъра на света. Толкова много раси и националности, толкова непринудено общуване по улици и магазини, такова разнообразие и разлика от квартал до квартал. Там жена ще ви спре с думите: "Страхотен чорапогащник!". Ще мислите, че е случайност, докато една баба в метрото не ви каже: "Чудесна рокля, скъпа!". Когато кихнете, докато чакате на светофара, някой ще каже "Наздраве!". Когато отговорите, че сте тук от 2 седмици, ви питат дали ще останете или само на гости. Никой няма да се учуди, ако кажете, че още не сте решили. Много неща ще разпознаете от филмите – първо сградите и улиците, а после няма да повярвате, когато чуете баща да говори на детето си така, както сте мислели, че говорят само гангстерите и само във филмите. Наред с богатите музеи, в които се влиза и за долар, може да видите или даже да обядвате (след като изчакате опашката) в заведението, в което Мег Райън имитира оргазъм и възрастната съседка по маса иска да си поръча от същото. Всичко е от филмите и всичко е истинско.'
 
*Ню Йорк