Този сайт използва 'бисквитки' (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Не разкриваме събраната информация на трети страни. Използвайки сайта, вие се съгласявате с това. Можете да научите повече за това как и защо използваме бисквитки (cookies) тук.
НОВО: безплатна доставка до избран офис на Еконт за поръчки над 99 лв., платени с карта!
Градска география /продължението на 'Вкусна география'/ от Зорница Христова и Десислава Димитрова

И баба знае да търси приключения в планината, сред дивата природа. 

Но когато бабата си счупва крака, нейните внуци Тони, Марти и Мая откриват онези приключения, които ги дебнат на две крачки от тях, в самия град. Истински зверове - като кучетата и въшките. Истински битки - като битката за кварталната градинка, с черна магия и нови познайници сред подземния свят. Истински живот, който расте и повяхва, крие се под земята и отново вири носле. И за капак: всички перипетии на любовта.
 

Накратко: "Истинското приключение: да пораснеш", посочват авторите на книгата - Зорница Христова и Десислава Стоянова. Историята е допълнена от непретенциозните и завладяващи илюстрации на Сияна Захариева.


Три години след 'Вкусна география', в която двама братовчеди-разбойници пътешестваха с баба си и колата й из страната и откриваха колко различни от учебниците са българските географски ширини, издателство 'Точица' зарадва почитателите си с 'Градска география'.


Откъс:

Ако питате баба ми, да си дете и да живееш в София е мъка. Било мръсно. Храната била все купешка. Човек растял откъснат от природата. Можеш да я оставиш да говори и да залагаш колко пъти ще каже 'китно', 'здравословно' и 'бетон'.


Нормално де. Баба ми е фотограф в 'Нешънъл Джиографик - България'. Нейната работа е да снима редки тревички, скални образувания и ококорени животинчета с яркочервен отровен шип. Аз обаче съм си роден в града и дори цяло лято да ме води по природни атракциони /както прави с всичките си внучета/, накрая пак се прибирам вкъщи. Домът е там, където трябва да ходиш на училище.


Впрочем баба ми също е закотвена тук. Счупи си крака, докато се катереше на един сгъваем стол, за да докопа '5-минутни рецепти за хора, които имат по-важни неща за вършене/ от високата лавица в кухнята. Все пак кимайте със съчувствие и възхита, докато ви разказва официалната версия /тази с мечката и тракийското светилище ми е любима/. Ако разбере, че съм порта, отношенията ни ще се разпаднат - и къде ще ходя тогава, когато майка ми и баща ми се скарат?


Точно в момента съм доста благодарен, че имам къде да отида. Нашите не си говорят и аз се чувствам виновен всеки път, когато кажа нещо мило на някой от тях и другият вземе, че чуе. Все едно са ме хванали да пренасям кошница с мекици към лагера на врага. Самият въздух започва да тежи като пуловер, провесен да съхне в мъглив септемврийски следобед, и не върви да се захванеш с нищо жизнерадостно. Най-много да разграфиш пода до милиметри, за да си сигурен, че си стъпил точно в безпристрастната среда.


Тогава си вдигам чукалата и се изнасям към бабини под предлог, че вуйчо трябва да ми помага за уроците. Вуйчо ми живее два етажа над баба и е учител по биология в нашето даскало. Обширните си познания в тази област поддържа, като отглежда ягоди, картофи, домати, две крави, четири прасета и кон. Всичко това, плюс огромни насаждения лозя и лавандула, съставлява неговата обширна плантация във 'Фармвил'. Извън виртуалния свят вуйчо не е отглеждал нищо освен плесените, които се въдят по чиниите в мивката. За истинско учене и дума не може да става, освен ако не си решил да изслушаш безкрайните му съвети по женските въпроси. Там вуйчо се пали, започва да чертае стратегии, да рисува схеми и да разиграва образователни диалози. От време на време твърди, че не може да му идем на гости, защото у тях има гадже. Не знам дали е вярно, но във всеки случай държи баба настрана от биоразнообразието в умивалника.


Не че тя беше в състояние да забележи каквото и да било. Вече половин час спореше по телефона с главния редактор на своето списание и му обясняваше за счупения си крак, мечката и специалния роботизиран стол, който трябвало да й бъде закупен, за да иде да снима тритони в Осоговската планина. По всичко личеше, че ще й се наложи да намери природа и в София. Иззад завесата две лениви мухи подслушваха разговора й и се усмихваха надменно, а аз кротко изпразвах хладилника.


Назаем от Дневник.


Оформление: Миглена Папазова

Илюстрации: Сияна Захариева

Страници: 74

Корици: твърди

Напишете отзив

Please login or register to review

Градска география /продължението на 'Вкусна география'/ от Зорница Христова и Десислава Димитрова

  • 22,00 лв.
  • Без данък: 22,00 лв.