За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. 

Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. 

За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом. 

„Времеубежище“ е дълго чаканият нов роман на писателя Георги Господинов. Книгата, писана през последните няколко години, улавя цялата тревожност и предчувствие за буря, което витае във въздуха. Роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, който смесва сатира и носталгия, история и ирония.

Как реагираме на усещането, че светът рязко се е сменил и нищо не е като преди? Какво става, когато разберем, че бъдещето ни е отказано? Влизаме ли тогава в убежището на миналото? Можем ли сами да избираме своето минало, лично и това на държавата, в която живеем? Какво става, когато „вирусът на миналото“ ни връхлети и как излизаме от това.

Както писателите могат, Георги Господинов сякаш е предусетил онова, което само допреди месеци беше немислимо.

Преди време  „Физика на тъгата“  улови две ключови състояния днес – тъга и емпатия, сега „Времеубежище“ ни кани да поговорим за света от вчера и света утре. За дома и клиниката на този свят. Ще срещнем отново познатия ни герой Гаустин, който тук взема нещата в свои ръце. Героят, който прекосява времената като река, се е посветил на една мечта - да лекува чрез минало. Неговата клиника за минало се превръща в убежище за губещите памет.

Докъде може да се разрасне тази мечта или обсесия? Колко минало може да понесе човек? В началото залогът е една клиника, в краят на романа – един континент. Ще видим как се живее във възстановка, какво става, ако се вдигне априлско въстание в Борисовата градина или осъмнем, марширувайки пред мавзолея. Къде в София обучават „статисти за революции“? Романът ни води из Цюрих, София, Виена, Сараево, Бруклин и други места и времена. А страшното и смешното в тази книга вървят ръка за ръка. Има страници, които разсмиват и стряскат едновременно.

Думи за книгата: 
 
Господинов картографира континента на миналото… Месеците след завършването на книгата („във високосния февруари 2020 г.“) превърнаха едри части от тази фикция в брутално действена реалност.

Проф. Георги Каприев, Портал Култура

Нужно е да се чете и препрочита този роман. Той представлява едновременно и увлекателно, и болезнено сбогуване с любовта към миналото – сбогуването на автор, който е посветил много на тази любов. Във „Времеубежище“ от водите на миналото изплува най-изкусният гмуркач в съвременната ни литература.

Иван Ланджев, Площад Славейков
 

Тук някои глави напомнят за Капричиос на Гоя, за този мрачен, сатиричен гравюрен рез, за заспалия разум, който ражда чудовища...

Надежда Радулова, Booklover

И тук е като че ли една от големите новости на „Времеубежище“ и изобщо в стила на Господинов. Българското е видяно през гротеската, сатирата, иронията, и този смях през дисекция е определено неочакван за тези, които познават по-скоро омиротвореността и тъгата в писането на автора. Безспорно българската реконструкция на Априлското въстание и зрелия социализъм разпъва българското между национализма и носталгията по комунизма, които продължават да белязват днешното.

Амелия Личева, Въпреки

Роман със стотици романи в романа. Роман на един континент и десетки държави, на стотици градове и хиляди хора. На милионите им случили или неслучили им се истории.

Светлозар Желев, Литературен гид

Роман на Георги Господинов е рядко събитие, но винаги с дългогодишен ефект и нови вълни на читатели в различни страни… Господинов покрива всички теми, по които и преди е работил, но този път с едновременно повече мрак и хумор, с по-дълбок поглед върху прехода от младостта към старостта, върху спорните ни понятия за нормалност.

Светослав Тодоров, Капитал 

Брой страници: 372

Меки корици

Размер: 20 x 3 x 13 cm