Един ден, докато си вървяло из гората, едно малко мече попаднало на нещо, което не било виждало дотогава. Мечето докоснало нещото с дебелите си лапички и нещото издрънчало. Мечето избягало, но на следващия ден дошло отново. Идвало всеки ден ­седмици, месеци, години наред. И от ден на ден звуците, които нещото издавало, ставали все по‑красиви. Мечето пораснало, станало мечок.

Един ден мечокът разбрал, че нещото е пиано, а той е станал виртуозен пианист. Музиката го отвела в големия бляскав град. Там мечокът имал всичко, каквото можел да си пожелае - почитатели, слава, богатство. Но дълбоко в себе си усещал странна болка.

'Мечокът и пианото' е книга за мечтите, които ни отвеждат далече от дома, и за онези, които остават и ни чакат да се върнем.