Носна кърпичка, трамваен билет, букет есенни листа или най-обикновена локва – какво е общото между тях? Според авторката всички те, както и много други най-обикновени предмети и дейности, могат да допринесат за хармоничното развитие на малчуганите от 1 до 6 години. Защото всяка разходка, всеки непринуден разговор с детето може да стане извор на невероятни открития.

В тази втора книга от поредицата за „мързеливата майка“ Анна Бикова (р. 1977 г., психолог, педагог, известен блогър и автор на бестселъра „Самостоятелното дете, или как да стана „мързелива майка“) дава много полезни идеи на родителите, които с подръчни средства могат да ускорят всестранното развитие на децата си  дори без скъпи играчки и специализирани занимания. Нужни са само желание и въображение.

С присъщото си сладкодумие, чувство за хумор и познаване на особеностите на всяка възраст от 1 до 6 години, Анна Бикова ни показва  с много конкретни примери посоката, в която суперзаетите днешни родители да насочат усилията си, без да отделят специално време и средства за това.

Анна Бикова – „Mързеливата майка“ или как да ускорим развитието на детето си”

Откъс от книгата

ПЪРВАТА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ

#Даразвивашелесно

#Развиващииграчки

Модата на ранното развитие стимулира пазара да предлага все нови и нови стоки за удовлетворяване потребностите на родителите. Точно така: потребностите на родителите, но не и на децата. Родителите имат нужда да намалят тревогата си: „Достатъчно ли влагаме в развитието на детето си? Навреме ли е? Не сме ли закъснели с покупката на енциклопедия?“

Малчуганите нямат нужда от енциклопедия. Те биха предпочели да получат цялата необходима информация от живото общуване, от сетивния опит.

* * *

Често влизам в някоя книжарница и всеки път се отбивам в отдела за развиващи пособия за най-малките. Просто от любопитство. Какво ли още „развиващо“ са измислили, за да пришпорят родителския интерес? Далеч не всичко, което се предлага на родителите, има отношение към развитието.

Например, видях странна енциклопедия за наймалките. Отворих я наслуки и зяпнах. Вече не помня каква точно беше първата мисъл, дошла в горката ми глава. Или: „Колко лесно се печелат пари от това“, или: „Нима някой я купува?“ На страницата във формат А4 беше изобразено човешко ухо. В буквалния смисъл: едно ухо, отделно от всичко останало, на целия лист. С надпис: „У-ХО“. А на съседната страница – аналогично изображение на човешки нос в профил. Под него пише „НОС“, да не би някой да се обърка. Препоръчителна възраст за читателите на енциклопедията – 1 година.

Кой е измислил това и защо? Детето на една годинка не е длъжно да опознава света по картинки и да чете (с помощта на родителите) названията на предметите. То трябва да се запознава с частите на тялото, като пипа себе си и близките си: да си бърка в носа, да дърпа за носа татко си или дори да го хапе за носа, да му тегли ушите.

Чрез сетивния опит, като се опира на зрението и на осезанието, то трябва да намира прилики и разлики. „Мама също има нос. Но той е по-голям от моя. А носът на тате е по-голям от този на мама. Татко има и уши. Ако ги дръпна силно, ще се развика, че го боли. А когато си закрия ушите с ръце, нещо ще стане с маминия глас“ – така се опознава света, това ще подпомогне развитието и е безценен опит, при това безплатен.

* * *

Отнасям се с голяма доза скептицизъм към всякакви видове „развиващи играчки“. Защото разбирам: далеч не всички са наистина развиващи. Или по-точно казано, не е така. За да се формулира правилно посланието до родителите, трябва да се говори не за „развиващи играчки“, а за „играчки с потенциал да подпомогнат развитието“. Все пак не играчката развива, а общуването с възрастния. И това е добре. Хубаво е, когато възрастните и децата общуват. Хубаво е, че за пълноценното развитие на детето не е възможно да се мине без това общуване.

Още по-хубаво е, ако възрастните разбират това. Обикновената пластмасова кофичка и лопатка могат да станат суперразвиващи в ръцете на възрастния, който с тяхна помощ ще демонстрира на детето различни опити, като използва вода, пясък, пръст или сняг. Какво ще стане с пясъка, ако го сипем в кофичка с вода? А ако в нея сипем сняг? Оказва се, че снегът не променя цвета на водата. И камъните не променят цвета на водата. Но пръстта я променя. Защо?"

Анна Бикова е психолог, педагог и популярен блогър.

Идеята за книгата се ражда, след като Бикова публикува мнението си във форум на руски сайт. Авторката е убедена, че похватите на „мързеливата майка“ ще ни приближат към целта – да направим децата си самостоятелни, инициативни и отговорни. 

Печат: Меки корици

Размери: 13/20

Страници: 248

Дата на издаване: 25 януари 2019