Бадемите са известни със свойствата си на антиоксидант, благодарение на безпрецедентно високите нива на вит. Е. Той играе важна роля за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания и рак, като свързвайки се с въглеродните атоми в редица молекули на мастни киселини възпрепятства кислорода да направи същото и така редуцира значително появата на свободни радикали - 'молекули вампири'.

Бадемите са богати още на: Вит. Б2, магнезий, калций, желязо, фосфор, цинк, мед и манган, а не на последно място и на особено важните фибри, същите тези, допринасящи за безпроблемното функциониране на перисталтиката, и отново точно същите, които всяка сготвена храна не съдържа, тъй като практически всички фибри в суровата храна биват унищожавани при термична обработка. И понеже не обичаме да говорим много общи приказки, следва и численото изражение на това богатство.

Съдържание на нутриенти в 100г бадемов тахан:

Нутриент /микро и макро/ Количество % от препоръчителен дневен прием

Мазнини 49г., от които 46г. моно и поли-ненаситени

–

 Протеини 21гр –

 Въглехидрати 22гр –

 Калций 260мг 26%

 Магнезий 268мг 67%

 Желязо 3,7мг 21%

 Фосфор 484мг 48%

 Цинк 3,1мг 21%

 Мед 1мг 50%

 Манган 2,3мг 114%

 Вит Е 27мг 145%

 Вит B1 (Тиамин) 0,2мг 14%

 Вит. B2 (Рибофлавин) 1мг 60%

 Вит. B3 (Ниацин) 3,4мг 17%

 Вит. B4 (Холин) 52.5мг 12%

 Фолиева киселина 50μг 12%

 Диетични фибри 12.2г 49%

За витамин Е

Бадемите са несравнимо богати на витамин Е. Те не само са една от ядките с най-голямо съдържание на такъв, а и изобщо от храните. В 100 г бадеми се съдържат 27мг вит. Е, което е близо един път и половина от необходимата ни дневна доза!

Ето няколко сравнения за съдържанието на този безценен витамин на 100 г тегло в други богати на вит. Е растителни храни /и само за сравнение и нерастителни, макар да не препоръчваме консумацията им/:

Спанак – 2.1мг

Авокадо – 2.1мг

Броколи – 1.5мг

Тиква – 1.3мг

Киви – 1.5мг

Зехтин – 14.4мг

Скариди – 2.2мг

Риба меч, херинга и сьомга – между 1.4 и 2.5мг

Витамин Е е един от най-мощните познати на науката естествени антиоксиданти. В основата на ползата от нея се крие разрушителното действие на свободните радикали или още наричани 'молекули вампири', които имат един или повече атоми със самостоятелен електрон, не свързан в двойка, допринасящ за изключителната реактивност на съответната молекула, т.е. нейната нестабилност и способността й да изключително бързо и ефективно да 'привлича' електрони от съседни молекули, за да свои свободния или свободните си електрони в стабилна връзка.

Това обаче, на свой ред довежда до дестабилизиране на молекулите с 'откраднати' електрони, които на свой ред се превръщат в свободни радикали и търсят да стабилизират електроните си от други молекули. Реакцията на това ново-образуване на свободни радикали е лавинообразна и нанася огромни поражения върху живата тъкан в тялото.

Най-податливи на взаимодействие със свободни радикали са молекулите съдържащи кислород, който е изключително лабилен при този вид 'атаки'. Кислородните свободни радикали са отговорни за ускоряване на процесите на стареене в организма - фотостареене и възпаления. Те могат да повредят необратимо клетъчните мембрани и да предизвикат смъртта на самите клетки както и до бавното, но сигурно образуване на рак.

И тук решаващо се намесват антиоксидантите - витамини или други субстанции, които могат да доставят липсващия електрон на нестабилните молекули, за да предотвратят уврежданията, нанасяни в тялото  от свободните радикали. Ето защо от изключително значение за нашето здраве се явява постоянното поддържане на високи нива на антиоксиданти в организма. Те също така намаляват и окислението на LDL /лошия холестерол/, което предпазва съдовете от склероза.

А вит. Е, заедно с витамин С и А, формират 'класическата' тройка антиоксиданти. Те предпазват клетките, които покриват съдовете отвътре 'ендотел' от окисление и нарушаване на целостта, възпрепятствайки и отлагането на чужди вещества в тях и по този начин пазейки ни от натрупване на атеросклеротични плаки.

А най-важно е да се знае, витамин Е всъщност представлява група от витамини - токофероли и токотриеноли, всяка от които с още по 4 изомера. Никоя добавка на вит. Е не съдържа точната естествена пропорция от всички негови компоненти.

Освен всичко друго казано дотук, вит. Е участва и в белтъчния синтез, т.е. подпомага клетъчната регенерация /възстановяване/ в мускули, нерви, съдове, репродуктивна тъкан и др.

А относно приемането на храната и в частност на нутриентите в нея, Омайно Слаадко, рискувайки да се повтаря отново и отново, заявява, че колкото е по-голяма термичната обработка на храната, толкова повече от нейната стойност се губи, като се формират и токсични и често канцерогенни вещества. Същото се случва и с витамин Е, чийто загуби могат да достигнат до 90% от първоначалните му стойности, благодарение на необратимите реакции, в които той влиза под въздействие на температурата. При изкуственото му приемане пък той може да измества други мастноразтворими витамини - А, D, и K, които се губят от организма.

За холина /вит. B4/

Холинът е рядко споменаван микронутриент, който обаче играе важна роля в детоксикацията и поддържането на ДНК и като невротрансмитер чрез участието си в различни метилни групи. Той  е и структурен елемент в клетъчните мембрани, натоварени с толкова многобройни и жизненоважни за всички функции на клетките процеси. Холинът е и от ключово значение за синтеза на навротрансмитера ацетилхолин.

Със своите над 50мг/100г, бадемите са на една от челните позиции по съдържание на този жизненоважен за нормалното развитие на организма нутриент. А това важи в още по-голяма степен за бадемовия тахан, в който всички нутриенти са в още по-голяма концентрация, тъй като ядките претърпяват сушене преди смилането, както сме описали на сайта си в частта за направата на тахани.

По съдържание на холин от растителните храни с бадемите могат да се мерят само храни като лененото семе, спирулината, тиквеното и слънчогледовото семе.

При холинов дефицит могат да се наблюдават следните симптоми:

• Лесна уморяемост и изтощение

• Безсъние

• Влошено уринообразуване в бъбреците

• Натрупване на мазнини в кръвта

• Нервно-мускулни проблеми

• Повишени нива на триглицеридите

• Дефицитът на холин може да доведе до дефицит на други важни за здравето В-витамини - В6, В9 /фолиева киселина/ и В12, както и на недостиг на аминокиселините серин и глицин.

Проучвания показват, че хранителният дефицит на холин при животни има канцерогенен ефект. Той се обяснява с генетичните промени в процеса на ДНК-метилиране, засилване на клетъчната смърт, активиране на клетъчната пролиферация, забавена липидна пероксидация. Дефицитът на холин е единственият хранителен статус, който причинява рак на черния дроб сам по себе си, т.е. в отсъствието на известни канцерогенни агенти.