Фантазия! Истински суров лешников тахан от български ядки + над 1/3 естествено сладките ядки от земен бадем /чуфа/!

Нежният аромат на земния бадем е много мек, подобен на лешника. Заедно двете съставки превръщат този тахан в плътна, кремообразна текстура с мек и естествено сладък вкус и богатство на фибри.

Консумацията на чуфа се препоръчва при хора, които страдат от лошо храносмилане, метеоризъм /газове в червата/ и диария, понеже тя осигурява няколко храносмилателни ензими, регулиращи метаболизма.

Факт е, че благодарение на ниското съдържание на въглехидрати лешниците могат да се ядат и при много строга диета. Едновременно с това те помагат при хронична умора, диабет, високо кръвно налягане и увеличение на простатата. В ядките им се срещат важните витамини В1, В2, В6, В9, С и Е, както и елементите магнезий, фосфор, калций и много фибри.

B суровите лeшникoви ядки ce cъдъpжaт дo 60% ценни мaзнини, чийто състав пpeдпaзвa oт зaбoлявaния нa кpъвoнocнaтa cиcтeмa и ca изключитeлнo нeoбxoдими зa pacтящия дeтcки opгaнизъм и ocoбeнo нa xopaтa в нaпpeднaлa възpacт.

Най-големият производител на лешници в света е Турция. Тя държи над 70% от световното производство на тези ядки. Южната ни съседка разполага със над 7млн декара лешникови насаждения, който факт сам по себе си ни дава известна представа за промишления характер на този отрасъл от нейното земеделие.

Тези огромни площи, на които работят хиляди хора са ежегодно наторявани с химически 'NPK' торове, а узрялите ядки се събират със специализирани машини. Все още влажни обаче те се подлагат на сушене в огромни индустриални сушилни още докато са в черупките си, с цел безпроблемно съхранение.

Там обаче никой не суши лешниците на ниски температури, а сушенето е интензивно, на по-високи температури за по-бързо изсушаване. Често се случва, мъхестата част на външната обвивка на лешниците да придобие леко 'опърлен' вид, защото тя е най-податлива на леки нагаряния. Това обаче, освен последствията от самото нагряване, често води и до влошаване на вкусовите качества на самите ядки.

В България освен турски, се срещат и лешници от Грузия. Опиталите ги знаят вкусовите им качества 'и подозрително тъмния им цвят' и навярно са усетили колко далечни са те от вкуса на лешниковите ядки, отгледани в България…

Българското производство

За родното производство на бадеми, лешници, орехи, слънчоглед, тиквени семки и др. можем да заявим следното. Освен всички предимства, които можем да получим от една локално произвеждана продукция, тези суровини са и много по-качествени и богати на хранителни вещества, защото поради скромните размери и често не-промишления характер на сектора, насажденията в повечето случай са млади /под 10г. за бадеми и лешници/, засадени са върху все още необеднени от конвенционалното земеделие почви и се отглеждат от самите им създатели. Т.е. от хората, които в даден момент от живота си са достигнали до идеята, че искат да използват енергията на земята си и своята собствена по най-естествения и рацонален начин - като отгледат на нея истинска храна!

Вътрешната потребност на човека да отглежда сам своята храна е исконна и дълбоко вкоренена в нашата същност. Не е и случаен факта, че растенията се влияят от енергията на хората, които се грижат за тях. И съответно се отплащат с богата хранителна стойност и концентрирана енергия в плодовете си на всички, които са ги дарили с любов и чисти помисли по време на техния растеж.

Ето една извадка от книгата 'Съзнателно хранене' на Гейбриъл Казънс за енергийното значение на храната, която консумираме - виж третата снимка.

'Ние смятаме, че храната, особено живата /сурова/ храна има своя енергиен потенциал, който може да изгражда или да разрушава. Т.е. да предаде точно това отношение, което нейните стопани или големи промишлени производители са вложили в нея при отглеждането й. Отделно самата храна съдържа и вода, жива вода, която има своята памет. Но тук няма да се задълбочаваме в темата. Който желае, просто ще се замисли…'