'Цветният човек' - по думите на автора Иван Теофилов е едно приятно изкушение. Опит да се докосне до магията на детското въображение. Защото според него 'Детството е единственото случило се чудо в живота на всеки човек'.

Книгата не е разделена, а е обединена от две части и епилог. Повечето стихове в първата част на книгата са идеи, заети от случки и прояви на внуците на автора, и той с право ги счита са свои равностойни съавтори.

Иван Теофилов отказва да пренебрегне ускорената интелигентност на съвременното дете, което е на 'ти' с компютъра, и доказва, че е противник на вдетиненото писане за деца, на стихоплетството и халтурата. И светът оживява: нарисуваното конче иска своите простори, Ния разделя вкусната си филия с децата, Андрей от трети 'А' приключва спора със съучениците си с цитат от енциклопедията.

От друга страна, работата на Иван Теофилов в кукления театър го е научила да следи непринудените реакции на винаги отзивчивата му публика и да ги превръща в свой ориентир. Като драматург и режисьор той имал задължението да отговаря на нуждите на театъра, за който класическите приказки са били неотменим репертоар. Известно е, че приказките са оскъдни на реплики. И това за него било добър повод, запазвайки тяхната приказност, да създава свои концепции и свой диалог, актуализирайки героите и ситуациите съобразно нуждите на съвременното дете.

Така години наред съчинявал и поставял своите сценични приказки, някои от които са играни в Европа, Африка, Индия и Япония и са наградени с международни отличия. Да включи своите 'инсценировки на приказки' под заглавието 'Най-важните неща', е прекрасна идея. Поетичните реплики на героите идеално 'се връзват' с първата част, а драматургията придава ново измерение на цялостната концепция за книгата, всичко това подправено с оригиналното чувство за хумор на автора.

Епилогът ни връща пак на 'същата пътека', позната ни от детството:

Човек се блъска, търси доброто да намери
и в себе си намира - какво? - детето пак.
И без да звучи дидактично, авторът съветва всички нас:
Деца, пазете туй дете, което
сте вие днес, и занапред така!
Това ще ви потрябва в битието.
Не вярвате? Повярвайте в Детето
и винаги го дръжте за ръка!

Не можем да подминем с безразличие и оформлението на книгата. Младата художничка Росица Ралева несъмнено е спазила съвета от епилога, и е дала четката си на детето в себе си - да твори свободно.

Страници: 141

Корици: твърди