Сто и три истории са събрани в 120 страници. Свръхкратки, но и свръхинтересни.

В нея са събрани 103 'свръхкратки истории' както ги нарича авторът. Завършена е през януари в Ню Йорк, където той печели една от най-престижните писателски стипендии в света, тази на Нюйоркската обществена библиотека...

Свръхкратките истории на Господинов са смешни и абсурдни, меланхолни и иронични едновременно - стил, който разпознаваме безпогрешно от Естествен роман, Физика на тъгата, Сляпата Вайша...

'Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство...' пише за книгата Иван Теофилов.

Избрани автобиографии, Преброяване на нощната стража, Трите пъти в които Х.Х. беше щастлив, Страхът на коректорката от грешка, Петел в Пирогов, Гинко Билоба в Ню Йорк, Ангелът на непрочетените книги... Това са само част от заглавията в книгата, които вече носят историите в себе си.

Във време на битката за роман Господинов отново изненадва с рязка смяна на жанра, провокира читатели и писатели в нови посоки. Послесловът на книгата е защита на краткостта в бъбриви времена.

'Днес, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута. Щè ми се да е така.' Георги Господинов

'Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство...' пише за книгата Иван Теофилов.
Избрани автобиографии, Преброяване на нощната стража, Трите пъти в които Х.Х. беше щастлив, Страхът на коректорката от грешка, Петел в Пирогов, Гинко Билоба в Ню Йорк, Ангелът на непрочетените книги... Това са само част от заглавията в книгата, които вече носят историите в себе си.

'Днес, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута. Ще ми се да е така.'
Георги Господинов

'Широта, любопитство и утеха. Нито един фалшив тон...'
Марин Бодаков

'Когато превръща думите в неща, Георги Господинов ги дарява с история; когато превръща нещата в думи, той ги спасява от всепояждащото време.'
Бойко Пенчев

Ето още едно описание на кратката история според Господинов:

'Като деца се надпреварвахме кой ще издържи повече под вода без въздух. Потапяш главата си, при липса на море - в цинкова кофа, бучене в ушите, клаустрофобия в гръдния кош, не дишаш половин минута, минута, някои минута и половина, горе-долу колкото трае една кратка история, и бързо вдигаш глава, връщаш се в живота. Първото вдишване е рязко и припомнящо. Нещо такова трябва да е с кратките истории. Няма да се удавиш, но след всяко потапяне вдишваш като за първи път.'