Шийтаке /Lentinula Edodes/ е традиционна деликатесна гъба. Родината й е Япония, където гъбата е отглеждана в продължение на хилядолетия. Документи, датиращи от около 199 г. от н.е. показват, че Шийтаке се е използвала не само като храна, но и като лекарство срещу болести на горните дихателни пътища, слабо кръвообращение, заболявания на черния дроб, слабост, а също така за повишаване и на жизнената енергия 'ци'. Считало се е дори, че Шийтаке предотвратява преждевременното стареене.

Най-ценната съставка в японската гъба е полизахаридът лентинан. Това е 1-3 бета глюкан, който вече е показал обещаващи антиракови резултати при редица изследвания. За разика от много други антиракови агенти, лентинанът не атакува директно раковите клетки, а настройва имунната система срещу вредните тъкани.

Друга интересна съставка в Шийтаке е лентионинът - веществото, на което се дължи екзотичния вкус на гъбата. Днес Шийтаке се смята за ценна култура и се култивира в много страни по света, включително и в Европа. Освен вкусна храна като алтернатива на обикновените култивирани гъби, Шийтаке притежава и медицинска стойност.

Достойнството на шийтаке е в текстурата и неповторимия й дълбок, земен мирис. Подобно на манатарките, ароматът и вкусът на шийтаке стават още по-силен, когато гъбите са сушени. Много хора предпочитат да ги купуват в изсушен вид точно заради по-наситения им характер. Тъй като това е много пореста гъба, след съвсем кратко варене или накисване тя възвръща първоначалния си обем, само че с много по-интензивен аромат.

Консумирането им в сушен вид изисква малка подготовка. Първо поставете гъбите в дълбок съд и изплакнете обилно с вода. След това напълнете съда с чиста вода и накиснете гъбите за 20-30 минути за да се рехидратират. Водата, в която са били накиснати гъбите е поела голяма част от аромата им и може да се използва за направата на супа или сос.