Ще обясним вкусовете на шоколадите ни като танци, защото така или иначе трябва да намерим сравнение, а светът на шоколада е прекалено хрисим, за да го намерим там.

Хмммм, всъщност това е доста просто. Сещате ли се как някога не ви се излиза. Сгушено вкъщи, може би чаша вино, може би нищо друго. Само че тези отвратителни досадници до вас мрънкат. И не казвате не, въпреки, че искате да изкрещите не. Отивате на познато място, ивали сте хиляди пъти. Сега се чудите защо сте идвали изобщо. После пускат Brimful of Asha и, сега, което е хубаво, хубаво е. Знаете, че това е песен, чиято единствена причина да съществува е, за да ви зарадва, пък тя вземе, че ви зарадва. После пускат една, на която чак сега чувате какво всъщност пеят. После една, която в гимназията беше голямата работа, а всички, всъщност, най-много музика сме слушали в гимназията. После малко сменят темпото и после какво стана, че няма и помен от нищетата, само дай, дай, дай. Развявате ръце, правите водолаза. Да се оправят сгушванията и чашите вино, вие, вие, вие сте Крал, а светът е пълен с поданици.